БИОГРАФИЯ

Родена е на 31 януари в Айтос в семейството на Кина (по това време счетоводителка) и Тодор ( известен музикант в своя край) Калудови. Едно капризно човече, което още от вечерта иска да знае какво ще облече на следващия ден. „Ако й подберях дрешки, които не харесва, вкарваше в употреба ината си, докато не стане нейното. И нямаше магазинче в нашия град, в което да не влезем и да не поиска някаква дрънкулка - пръстенче, гривничка, парцалче”, споделя майка й.

Баща й пък е гордият откривател на таланта й: “В детската градина беше винаги гвоздеят на програмата, зададе ли се светъл празник. Накипрена като Райна Княгиня или с червена поличка, бяла блузка и черна вратовръзка, тя винаги бе „вербувана” за някоя роля - казва стихче, изпява песничка...Тогава забелязах, че пее правилно, че е много музикална и артистична.” Той прави малкото акордеонче част от играчките й, води я по сватби и пътувания, по време на които постига поставената си цел: “Да я учи на музика”.

В училище, както и в живота, Ивана е лидер. Участва във всевъзможни кръжоци, а най-любим й е литературният (талант, приложен години по-късно в безупречността и смисъла, вложен в текстовете на песните й). Особена роля в творческия й живот оказва дребничкият, но с напредничави амбиции и поглед към света учител г-н Петров. “Спомням си, че с едно безглаголно стихотворение се класирах за републиканска олимпиада".

Приятелите са важна част от живота на Ивана. Тя е желана компания, заради интелекта и бунтарския си нрав. Една от приятелките й до днес си спомня деня на бала: “Имахме общ кавалер - просто момчетата ни бяха малко. Отиваме да я вземем от тях, всички вече са готови, а Ивана тепърва влиза да се къпе”, през смях разкзва тя. “Но е верен и истински приятел. Радвам се, че прекарах най-хубавите, най-безгрижните си години с нея”.

Наливай ми любов

За първата любов, голямата любов и... най-голямата любов

„Първото ми истинско влюбване беше в мой съученик - най-лошото момче в класа. Бяхме на по 14-15 години тогава. Харесваше ми, че беше бунтар, не се вписваше в каноните на отличниците. Бяха 4-5 издънки в класа, а той - лидерът им. Споделихме чувствата си, той беше и първият мъж в живота ми. Като се замисля, не съм имала повече от 4-5 сериозни връзки през целия си живот. Нещо се получи с него, разделяхме се, събирахме се. Историята ни бе в стила на "Шампанско и сълзи". Майка ми и баща ми бяха много против него, само като чуеха името му и настръхваха. Нещата приключиха, когато отидох да уча в Пловдив, той - някъде другаде.”

Най-важният мъж в живота на Ивана се оказва нейният съсед Валентин, с когото се познават от деца, но любовта припламва години по-късно - веднага след като Ивана се разделя с първия си приятел. "Той също наскоро се бе разделил с предишната си любов и така се утешавахме взаимно. Близо три години отношенията ни бяха съвсем платонични. Той имаше лада, караше ме на Слънчев бряг на кафе, на дискотека, избягвахме шумните компании. С часове оставахме да си говорим в колата”, разказва певицата. Това е и мъжът, с когото Ивана се решава на най-сериозната крачка и това не е голямата сватба с много гости и музика, а появата на дъщеря й Теодора, за която Ивана е категорична: “Най-голямата любов!”. Днес Теди е вече студентка и погледът й е устремен към предизвикателствата на режисурата и правото. Тя няма музикални амбиции, предпочита да е зад камерата (на режисьорското място), но е наследила хъса за живот и целеустремеността на майка си. “Мама е страхотна. Да, вярно, понякога изисква много от мен, но пък това ми харесва и амбицира. Тя ми е като приятелка, която знам, че никога няма да ме предаде. Ами, май е това- просто я обичам!”

Life is life - Ivana LIVE тм

С годините фразата “на живо” се превръща в запазената марка на Ивана. От участията с баща й Тодор по заведения и сватби, тя се научава, че няма нищо по-емоционално и удовлетворяващо от “живия” контакт с публиката. Не се съмнява в уменията си и раздава гласа си в името точно на тази публика, която бурно я аплодира. Животът я среща с бузукарката Стояна, която бързо става част от семейството. За това какви са чувствата й към дребничката и вярна Стояна, Ивана едва ли може да намери точните думи - просто си я обича с всичките й кусури, с цялата й дива, необуздана природа, с пиперливия й език. Стояна е нейната сянка, нейният ковчежник, пазителят на нейните тайни и нейният изповедник.

 

Тя е и основна фигура в дамската формация „Прима плюс”, която шефката й сформира малко след срещата им. Заедно с още две певици – Тина и Росица, както и срамежливия току-що завършил музикалното в Котел младок Румен бандата тръгва по участия, естествено с благословията на бащата на Ивана, който лека-полека се отказва от музикалните си ангажименти. Румен скоро замества Ивана зад клавира, а тя излиза отпред като певица. Еуфорията от работата скоро се пренася и в личния живот на Стояна и Румен. Искрата между тях пламва по време на репетиции, но Ивана разбира последна. “Криехме се от нея, защото беше наложила желязна дисциплина”, споделят музикантите, които и до днес са заедно. Стояна пък е категорична: “Ваня е най-добрата ми приятелка, тя е и сестрата, и майката. Тази, която плаче с мен, тази, която се радва с мен, тази, на която винаги мога да разчитам за всичко”. Румен пък споделя: “Да работиш и живееш с Ивана е като живот-училище. Без да искаш започваш да приличаш на нея - много отговорна , амбициозна, винаги лоялна, иска да е различна и се раздава докрай”.

Днес Стояна и Румен продължават заедно лудото препускане на мини-оркестъра, ръководен от Ивана, а най-щастливият момент в живота и на тримата, както самите те признават, е раждането на първородния син на музикантите на 18 ноември 2010 година. Те пък го кръщават Иван – носи името на жената, която ги е събрала и изградила като личности и музиканти. За Ивана мъникът е най-голямата радост. Тя прекарва всяка свободна минута с него.

Имало едно време в приказките... “Приказките” в Харманли

Мястото е ресторант „Приказките” в Харманли, а годината - 1999-та. Участието на Ивана и оркестъра й в заведението е повече от впечатляващо. Лично шефът на „Пайнер” инж. Митко Димитров, който е сред посетителите, я кани на масата си и й предлага договор. А тя, объркана, но поласкана, бави отговора си цели 20 дни. Държи документа в ръцете си и не се осмелява да го подпише, защото не е сигурна дали е готова за голямата отговорност. Междувременно е успяла да се разведе със съпруга си, отглежда дъщеря си с помощта на родителите си, завършва "Търговски бизнес и посредничество" в Икономическия университет в Свищов и е почти на 29 години. Докато се чуди какво да прави, се засича с колежката си ДесиСлава на петолъчката край Сливен. „Подписвай веднага, какво се чудиш!” съветва я блондинката. И Ивана настъпва педала. Изгърмява първите си „100 патрона” - залп, с който ознаменува появата си - разбирай първия й тотален хит. Последвалите вече нямат изреждане.

„Когато подписах договора с „Пайнер”, Румен и Стояна се притесниха какво ще стане с тях. На първите ми 3-4 участия из страната Стояна ми бе озвучител, пускаше минидиска и сингбеците. Тогава още нямах репертоар, та се налагаше през деня Румен да ми изсвири нещо на синтезатора, записваме го на касета и веднага вече имах песен за участие. Събрах ги един ден и им казах: „Имам един хит, не знам какво предстои оттук нататък, парите не са много, но ако искате да рискуваме, тръгвайте с мен.” Те се навиха и така заформихме триото, решени да „преобръщаме” света – Румен на синтезатора, Стояна на бузукито и най- важното - пеене на живо. Помня, че първата ни изява бе на 8 юни в Пловдив, когато „Пайнер” празнува 10г. от създаването си. А малко по-късно се явих на фестивала „Тракия фолк” и спечелих първата награда в живота си за парчето „Вик”... отдавна беше и не чак толкова...”

Началото е ударно и предвещаващо. Продължението...

Все едно какво, но нека е различно

Продължението е свръхдоза любов и пак любов. Ивана набира скоростта на ураганен вятър, и то от най-страшните. Формулата на успеха й е смес от новаторство, точен усет, амбициозност и професионализъм, изпипване на всеки тон на мелодията и всяка дума от текста, всеки кадър от клипа и всеки детайл от публична изява, защото както тя сама казва “Публиката го заслужава.” А публиката не може да бъде подведена. Тя търси емоцията на изпълнителя, търси песни като “Грешна нощ”, “К’ъв си ти”, “Нещо неТипично”,”Като на 17”, “№ 1”, “Това е парчето”, “Празник всеки ден”, “Доза любов”, “Уникална”, на които да живее и празнува, но и онези, различните парчета като “Шампанско и сълзи”, “Кръв ми капе”, “Безумна цена”,”Аз съм с теб”, ”Ах,тези пари”, “Миг като вечност”, “Уличник”, на които да плаче, но и които да й дадат малкото надежда, че има смисъл да продължиш, въпреки всичко. Любовта на феновете не закъснява. Тя идва изведнъж и на пълни обороти. Ивана се превръща в най-обичаната изпълнителка на няколко поколения българи, любимката на най-запалените фолк фенове, но и на противници на този жанр. Защо? Защото хората я уважават и оценяват, защото през годините е заслужила името й да говори вместо нея и да не й е нужно определението фолкпевица пред него.

Ивана е провъзгласена отдавна за новатор и диктатор на теченията в българската музика. Тя е онзи пример за подражание на младите хора, който е рядкост в последните години на т.нар. “демокрация”. Споделено мнение е, че във времена, в които всичко е променлива величина - морал, традиции, поведение, е хубаво човекът, на когото се възхищаваш, да е постоянен, да показва, че успехът (онзи сладкият, заслуженият, достойният) се печели с труд и упорство.

Макар всички да се чудят как е възможно от 24 часа в денонощието да мислиш за работа 25, Ивана е категорична: “Докато виждам, че хората ме искат и имат нужда от песните ми - няма спиране!”. И наистина няма спиране, по старата схема - пеене на живо, работа, искреност. Ивана се храни с емоции, които провокират творческия й хъс, и живее динамично, интересно, защото най-добре говори, а в нейния случай – и пее, този, който има какво да каже.

Когато “кръв ти капе от сърцето”

Да си певицата на народа не е лесно. Понякога цялата тази отговорност, поета години напред пред публика и общество, тежи безумно.

“Понякога животът ми е съпроводен с удари под кръста и “приятелски огън”. Доверието е опасна инвестиция... “Любов за продан, души за продан навсякъде”. Осъзнатата истина за живота обаче не е повод да го мразим. Това е сила. Животът е тайнство, поредица от изненади, неразгадаем, загадъчен, шарен - това му е чарът. “Няма да те проумея, но напук ще те живея!”